Седми пореден Празник на лозаря и виното в Мъглиж
Свети мъченик Трифон е роден в Камсада - Мала Азия през 227 г. Прочул се с лечителските си способности. Убит 21-а годишен от непримирим враг на християните, римският императорски наместник Деций Траян заради това, че не се отказва от вярата си. В по старите икони светецът е изобразен с косер (сърповиден лозарски нож) и може би заради това в българските вярвания е бил приет, като лозар.
Вярва се, че ако на Трифоновден дадеш пари - цяла година ще даваш, а ако вземеш - цяла година ще вземаш. Смята се, че какъвто човек срещнеш сутринта на улицата на Трифоновден, такъв ще ти е късметът. Имен ден отбелязват Трифон и Лозан.
Денят на свети мъченик Трифон е бил честван първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква, датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според историци и етнографи в основата на празника се крие древния култ към Дионисий - бога покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят добро и руйно вино. В негова чест се празнували т. нар. „Дионисиади”, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
За седми пореден път, Кметът и жителите на Община Мъглиж показаха, как се тачат и спазват автентичните български традиции. И тази година празненствата започнаха пред сградата на Общината с емоционално и бурно посрещане на Трифон Зарезан. Изстрел на „Черешово топче” огласи околните хълмове и възвести на местните жители началото на ритуалното зарязване на лозята. Трифон Зарезан, Кметът на града – Господин Господинов и Заместник кметовете, облечени в пъстри народни носии поведоха множеството към близките лозя за извършване на ритуала по зарязване. По пътя веселието, танците и песните не секваха.
В лозята на града, кметът на Община Мъглиж – Господин Господинов започна същинската част на ритуала, като се обърна към слънчевия изгрев и се прекръсти три пъти. После отряза първите три пръчки и поля мястото с червено вино и светена вода. Празничен водосвет бе отслужен от Отец Димитър – свещеник в църква „Свети Димитър” гр. Мъглиж. Както повелява обичая, от нова вълнена торба бяха извадени приготвените в ранни зори прясна погача, изпечена кокошка и бъклица вино. Млади и стари не пропуснаха да се почерпят с хубаво вино и си пожелаха здраве и благоденствие. От стари времена наздравиците са задължително съпътствани с неизменната благословия: "Хайде, нека е берекет! Да прелива берекета през праговете!"
Избраният "Цар на лозята" и окичените с корони от лозови пръчки празнуващи, под звуците на гайди, акордеон и тъпан се отправиха към града. Там спряха пред всяка къща и бяха посрещнати от Домакинята на дома с вино в бял котел. Останалото неизпито вино в котела бе плиснато върху царя и неговата свита с традиционната благословия.
Основната трапеза обаче бе на централния площад в града – „Трети март”, където Кметът с помощта на Общинска администрация, с много старание успяха да посрещнат и угостят всички присъстващи жители и гости на празника. По време на истинското народно веселие се състоя и утвърдения „Конкурс за най-добро домашно вино”. Пет членното жури бе доста затруднено в избора си, но успя да класира:
- На първо място виното на Кольо Загаров от гр. Мъглиж;
- На второ място, виното на Иван Стоянов – Кмет на с. Шаново;
- На трето място Райчо Трифонов от гр. Мъглиж.
За да удостоверят за в бъдеще постиженията си, победители и участници в конкурса получиха почетни грамоти.
Не традиционно, но при много голям интерес, в Клуб „Мъдрост” бе представен поетичния спектакъл на поета Йордан Пеев „Вино и любов”. Инициативата за покана на известния старозагорски поет бе на СНЦ „Творец”. Нека припомним, че стиховете на старозагорският поет и писател са включени в Световната антология на поетите наред с 69 световноизвестни български имена. Вълнуващата поезия събра над сто души, които притихнали слушаха музикално – поетичното изпълнение на поета. Залата се оказа тясна за събитието. Нека и ние завършим краткото си празнично пътуване със стих на поета посветен на:
БЪЛГАРИЯ
От какво е тъй синьо небето,
а реките с дъх на трепетлика
в онзи земен рай, в който сърцето
неподкупно с кръвта си ме вика?
От какво са тъй горди скалите
с белоснежни чела и върхари,
над които се вият орлите
и с крилете си пишат: България?
От какво е тъй тъжна тревата,
макар и зелена отвътре,
под която с гласа на земята
ми говорят безсмъртните мъртви?
Аз не зная къде ще отида,
нито зная къде ще остана,
но през всичките мои години
ти си орис и обич, и рана…
